Как да подобрим менюто в детската градина и училище като спазим съществуващата нормативна уредба и рецептурници

Как да подобрим менюто в детската градина и училище като спазим съществуващата нормативна уредба и рецептурници
Сподели

Размислите на една майка не-диетолог

Автор: Наталия Александрова, Председател на Фондация „За храната“

хранене

Какво ядат децата в детската градина и училище?

Когато синът ми постъпи в детска градина, ми направи впечатление, че сутрин и следобед закуските бяха различни форми на тесто (сандвичи, баници, кекс, кус-кус, макарони) или кремчета с нишесте. Възмутих се. Нали на практика точно с този тип храна, се получават прости въглехидрати, които дават енергия за кратко и после децата отново са гладни. Къде остана пълноценното хранене на децата? Направи ми впечатление, че и в пет следобед учителката раздаваше филии хляб на децата, защото били гладни. Възмутих се още повече. Още по-голямо впечатление ми направи, когато синът ми постъпи в първи клас и всеки ден получаваше т.нар. „безплатна закуска“ – баничка, кифла, филия…

Запозната съм с мнението на специалисти по детско хранене, които твърдят, че наредбите и менютата в българските учебни заведения са съобразени с всички европейски норми за здравословно хранене на децата. В училище и в детската градина ме убеждаваха, че всички наредби са изпълнени. Но все пак ми се струва (и убедена съм и на много други родители), че някъде се губи връзката. Не мога да се съглася, че съществуващите менюта в повечето български детски градини и училища в момента осигуряват необходимото пълноценно хранене за децата ни. Осъзнавам, че масово съвременните родители не предлагат домашно приготвена храна на децата си и  всичко тръгва от семейната среда, затова е много важно самите институции да задават правилната насока в храненето на децата и да помагат на родителите да осъзнават, че от това, което дават вкъщи на децата си за ядене, зависи тяхното здраве и бъдеще.

Ако на вас ви предложат да изберете между мелба и яхния с лапад, (без да мислите за здравословния си режим), какво бихте избрали? А какво би избрало едно дете, на което едновременно се предлага „манджа“ или хляб и десерт? Масово в училище и детската градина децата са „злояди“ и изяждат само хляба и десерта. А ако просто нямат избор? Какво би се случило? Храненето в училище и детската градина също е част от целия образователен процес и децата трябва да виждат правилните храни, с които да се хранят.

Възможности за пълноценно хранене в рамките на съществуващите рецептурници

Съществуващите рецептурници не са съвършени, но вярвам, че с прилагането на  различните рецепти в правилните комбинации и с избягването на определени рецепти, децата ни могат да се хранят по-пълноценно. Ако медицинските лица, които изготвят менютата, правят правилните комбинации и следват няколко прости принципа, ще съумеят да изготвят по-добри менюта и да осигурят по-пълноценно хранене на децата в детските градини и училищата в рамките на съществуващите рецептурници.

И нека не чувам аргументи, че аз като майка съм длъжна да компенсирам това меню с храненето вкъщи, защото нали се сещате, че ако цял ден детето е яло филии и кекс, трудно ще го накарам да яде вкъщи необходимата порция задушено броколи? Всички изброени рецепти по-долу, са част от съществуващия „Сборник рецепти за ученическите столове и бюфети“, издаден 2012 г.

Предложение 1: САЛАТИ

Всеки ден децата трябва да получават порция сурови зеленчуци (не под формата на яхния, а сурови). Неслучайно в песничката се пее „Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте“. Затова на обяд задължително децата трябва да получават салата от сурови зеленчуци. Всеки ден. Не през ден, не един път в седмицата. ВСЕКИ ДЕН. И  моля, „картофена салата“ и „млечна салата“ не е тази салата, която децата да получат в комбинация с основното си ястие. От рецептурника могат да се ползват:

• Зелена салата (маруля, спанак) с (или без) яйце
• Зелена салата с репички и яйца
• Зелена салата с репички и пресен лук
• Зелена салата с пресни краставицa
• Зелена салата с яйца и кисело мляко (сметана)
• Салата от пресни краставици
• Салата от пресни краставици с кисело мляко (сметана)
• Салата от пресни домати
• Салата от домати и краставици
• Мешана салата
• Салата от прясно зеле
• Салата от прясно зеле и моркови
• Салата от прясно зеле, моркови и домати
• Салата от зеленчуци с дресинг
• Салата от моркови
• Салата от ряпа
• Салата от ряпа и моркови
• Шопска салата от пресни зеленчуци (с печени пиперки)
• Салата от китайско зеле, домати и краставици
• Сурови зеленчуци

Предложение 2: ГАРНИТУРИ

Гарнитурите да са под формата на задушени зеленчуци без никакви бели и други подобни сосове, зеленчукови пюрета или някакви бобови като по-рядко се дават гарнитури с високо съдържание на нишесте и скорбяла (картофи, ориз):

• Пюре от картофи и моркови
• Задушени моркови
• Гарнитура от грах и моркови
• Задушен грах
• Пюре от зеленчуци
• Пюре от спанак
• Карфиол (броколи) с масло
• Печени пиперки мариновани
• Гарнитура от зрял фасул
• Задушен ориз с грах
• Гарнитура “Букет” от зеленчуци

Предложение 3: СУПИ

Да се използват рецептите за зеленчуково/ месни супи като се избягват вариантите с мляко и зърнени (напр. овесените ядки), които могат да се дават под друга форма . Много по-добре е децата да ядат нормално кисело мляко без термична обработка, отколкото супа с добавено варено мляко и сирене, което след термична обработка определено не е добър продукт за консумация. Т.е ако супата е с месо, основното да е постно и обратно, но и в двата случая  продуктите да са месо и / или зеленчуци.

Предложение 4: ОСНОВНИ

Да се включат ястия с месо и зеленчуци и бобови култури като боб, леща, грах, нахут (по-малко картофи и ориз), за да получават децата пълноценен протеин, който е в основата на техния растеж.

Предложение 5: ХЛЯБ

Ясно е че според съществуващата наредба (чл. 23 Наредба 9  )  има изискване само 2-3 пъти в седмицата хлябът да е пълнозърнест, но не мисля, че за някой от контролиращите органи би било нарушение, ако вместо бял хляб се дава само пълнозърнест. Същото важи и когато се предлагат паста или пица – нека бъдат изключение и дори тогава да са пълнозърнести. И нека все пак хлябът бъде допълнение към някое хранене, а не задължителен елемент, защото децата винаги ще изберат него пред ястието.

Предложение 6: ДЕСЕРТИ

Aко по-горе бъдат изпълнени препоръките, повярвайте ми децата нямат нужда от десерт. Даже нямат нужда от десерт и хляб. Ще получат достатъчно енергия от останалата храната. Когато им предоставите хляб и десерт с добавена захар, повечето от тях отказват другите храни и разчитат именно на тези две части от менюто, с което на практика преминават на високо въглехидратно хранене. Засищат набързо глада си с въглехидрати, получават енергия (в много случаи стават твърде енергични, дори хиперактивни, имат липса на концентрация) и след това много бързо огладняват и искат да заситят глада си с още бързи въглехидрати под формата на някое тесто. А и съгласете се, ако детето на обяд вече е яло зеленчуци, месо, евентуално някаква гарнитура като картофи или ориз + допълнително млечен десерт дали храносмилането му не се натоварва супер много?! Затова десертът изцяло трябва да отпадне от обедното хранене. Вместо това, просто предложете плод на дете в 10:00 ч. преди обяд като междинно хранене.

Предложение 7: СЛЕДОБЕДНА ЗАКУСКА

Tук съм сигурна, че можем много да си говорим, но децата цял ден се движат и учат, следователно имат нужда от качествена енергия и едно по-скоро протеиново хранене ще им е много по-полезно, отколкото хранене под формата на кремче с нишесте и захар, т.е още въглехидрат. Може веднъж в седмицата, за да не са съвсем „лишени децата“ от удоволствия те да си получават баницата или сандвича или млечното кремче, но през по-голямата част от седмицата следобедните закуски могат да бъдат:

• Бананов крем със сирене крема (извара)
• Кисело мляко
• Плодов крем със сметана (извара, кисело мляко)
• Пресни (замразени) плодове с краве кисело мляко
• Извара с ябълки и орехи
• Овесени питки (лъжливи ореховки)
• Пастет от извара за намазване на сандвичи (да не забравяме от пълнозърнест хляб)
• Пастет от нахут за намазване на сандвичи (да не забравяме от пълнозърнест хляб)

Предложение 8: НАПИТКИ

Честно в цялото това меню не виждам нуждата от тези напитки и не виждам къде е записано, че е задължително да се дават напитки, но пък ако ще се дават, няма смисъл да е прясно мляко особено подсладено (мисля, че вече по-голяма част от българското общество се убеди, че пастьоризираното прясно мляко вреди, отколкото да е полезно) и никъде не виждам в наредбите, да е записано, че задължително трябва да получават напитки. Но пък ако толкова се държи на това, може да ги включите заедно с плодовата междинна закуска в 10:00 ч.

• Фреш (прясно изцеден сок) от плодове и зеленчуци
• Айрян
• Плодов айрян
• Чай
• Отвара от шипки

Това, което предлагам по никакъв начин не противоречи на Наредби 2, 6 и  37. Също така на практика не противоречи и на утвърдените рецептурници, защото рецептурникът е рамка от много рецепти, от които всеки отговорник за менюто е свободен да избира и комбинира, съобразявайки се с изискванията на наредбите. Въпросът е да бъде направена правилната комбинация и да бъдат забравени наложените стереотипи през последните 30 години за храненето на децата.