ПРЕДЛОЖЕНИЕ от фондация „За храната“ за изменения в наредбите за реализация на РЕВОЛЮЦИЯ В ХРАНЕНЕТО

ПРЕДЛОЖЕНИЕ от фондация „За храната“ за изменения в наредбите за реализация на РЕВОЛЮЦИЯ В ХРАНЕНЕТО
Сподели

ябълкаКакто една птичка пролет не прави, така и само един ден в годината не е достатъчен, за да реализираме революция в храненето. Това е един непрестанен процес с дългосрочни цели, в който основен двигател са и българските институции. От тях зависи каква глобална стратегия относно здравословното хранене се задава и най-вече как се изпълнява.

Ние от фондация „За храната“ подготвихме конкретни предложения за изменения в наредбите и ги отправихме към Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, Кметове на общини, Районни здравни инспекции и до Омбудсмана на Република България, госпожа Мая Манолова на основание чл. 117 от Административно-процесуалния кодекс. Вижте какви са те:

Повече плодове и зеленчуци

Въпреки формалните препоръки за здравословно детско хранене, заложени в Наредба 2 от 7.03.2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни („Наредба 2“), Наредба No 6 от 10 август 2011 за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и Наредба № 37 от 21 юли 2009 г. за здравословно хранене на учениците, в българските учебни заведения децата се хранят с много тестени продукти и захар, и недостатъчно плодове и зеленчуци.

Например, съгласно чл.10, ал.1 на Наредба No 6, децата на възраст от 3 до 5 години трябва да получават най-малко 300 грама плодове и зеленчуци дневно, а тези на възраст между 5 и 7 години – най-малко 350 грама. Само кратък поглед върху няколко менюта на детски градини, избрани случайно и публикувани в интернет, обаче, показва, че в менюто на децата преобладава тестото и захарта, а от препоръчителните 300 – 350 грама пресни плодове и зеленчуци на ден, в тези менюта трудно се нанасят повече от 100 грама. За съжаление готвачите и директорите в детските градини и дори институциите не виждат нищо тревожно в това. Напротив, според институционалните експерти наредбите се базират на препоръки за целодневно детско хранене, а децата не прекарват цял ден в детската градина/училище. Следователно, каквото не получават там, трябва да се осигури от родителя вкъщи. Тази логика обаче поражда следните проблеми:

• Децата в детските градини имат 4 хранения в детската градина и само една вечеря вкъщи. Ако приложим горната логика, с една вечеря семейството трябва да компенсира 200-250 грама пресни плодове и зеленчуци, които детето не е получило в детската градина;

• Ако в рамките на 4 хранения едно дете е яло тесто и захари, на вечеря трудно могат да бъдат предложени 200-250 грама пресни плодове и зеленчуци;

• Децата посещават детска градина и училище, за да учат и ако там се предлага тесто и захар, те научават, че тестото и захарта са част от ежедневието, одобрена от училището и обществото. Едно ядене вкъщи на ден не е достатъчно, за да изгражда навици и нагласи.

Ето защо ние предлагаме изменение на нормативните актове в следната посока:

Дневните менюта в детските градини и училища, както и създадените на тази база рецептурници:

(1) Да отчитат факта че 4 от 5 хранения се осъществяват в училище/детската градина, съответно нормативно определения грамаж да бъде пропорционален на броя хранения, които се осъществяват там, а не да възлага 1 хранене да компенсира липсващите 2/3 от дневните хранителни стойности;

(2) Наредбите да включат препоръки за ползване на сезонни пресни плодове и зеленчуци, за сметка на консервирани и сушени, както и препоръки източници на въглехидрати да са плодове и зеленчуци или разнообразни цели зърнени култури с минимална технологична обработка. Като зърнени безглутенови култури да бъдат предложени: кафяв ориз, елда, просо, царевица, киноа и други. Така ще се избегне съществуващото в момента положение – пълнозърнеста филия да се предлага само 2 пъти седмично, а всички останали тестени хранения (сандвичи, филии, банички, милинки и други) да са произведени основно от бяло брашно и/или захар.

(3) Да се наложи максимално допустимо количество на храни със съдържание на бяло брашно и захар на дневна база, отново с посочено количество пропорционално на броя храненения, които се осъществяват в съответното заведение.

(4) Да се заложи изискване хранителните стойности на съставеното дневно меню да сочат информация за конкретното съдържание на източника на въглехидрати, като се обособят отделно плодове и зеленчуци и отделно зърнени храни. Така, разграничавайки източникът на въглехидратите, контролът при изпълнение на наредбите ще бъде реален и приложим, както от институциите, така и от самите родители.

Фондация „За храната“ предлага тези промени, не защото не съзнава, че нормативната база се структурира в правилна насока и ограничава добавените захари или съдържа норми за необходимия прием на хранителни вещества. Промените се налагат, защото според нас нормотворците трябва да отчитат факта, че прилагането на тези норми се сблъсква със съществуващите навици и нагласи на децата да се дават ежедневно и неколкократно мекици, баници, кексове, филии и нишестени кремчета, защото някога техните родители, баби и дядовци са хранени така. И докато този начин на хранене има своето обяснение в миналото, когато зърнените продукти са най-евтиния, достъпен и разпространен източник на въглехидрати необходими за оцеляването, то днес, когато бедността е по-рядко социално явление, а броят на деца с наднормено тегло расте застрашаващо, достъпът до разнообразна, качествена и пълноценна храна би трябвало да бъде приоритет. Не случайно много държави в ЕС са актуализирали хранителните си пирамиди и в основата вече не са само хлябът и тестените продукти, а целите зърнени храни с минимална технологична обработка, плодовете и зеленчуците.

Качество на храната, осигурявана в училище

Програма „Безплатна училищна закуска“

вредна хранаФондация „За храната“ приветства факта, че подпомагане храненето на децата на етапа на задължително образование (известно като програми „Безплатна училищна закуска“, „Безплатен училищен плод“, „Училищно мляко“) е вече обхванато от новата Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Считаме, че този подход е ползотворен, тъй като измества основната цел на програмата от приобщаване на деца застрашени от отпадане от образователната система, към възможност за ефективна грижа за храненето на всички деца, посещаващи училище.

Нашата тревога е породена от факта, че недостатъчното финансиране, измества фокуса на подпомагането от въпроса за пълноценното и балансирано хранене към удовлетворяване на бюджетни потребности. Недостигът на осведоменост на различните участници в процеса (първостепенни разпоредители с бюджетни средства, общини, доставчици, училища и самите семейства) по отношение на пълноценното хранене и ролята на отделните субекти в процеса на подпомагане храненето, води до: (а) неадекватни задания при обществените поръчки (заданията са фокусирани върху доставката на изгодна (евтина) храна, но не и върху качествена и пълноценна храна); (б) апатичност от страна на възложителите на обществени поръчки (вместо да контролират хранителните качества на продуктите, директорите считат, че е достатъчно храната да е в срок на годност) и (в) пасивност на потребителите на храната ( децата я изхвърлят, а родителите, вместо да повдигнат въпроса за некачествената и непълноценна храна или да упражнят контрол посредством обществения съвет към училището, просто изхвърлят храната или писмено отказват да бъде давана на децата им). Нещо повече, докато при сигнал БАБХ и РИОКОЗ контролират безопасността на храните, Министерство на здравеопазването и неговите структури не са ангажирани с контрол върху хранителната стойност на предоставяните храни, защото програмата се осъществява на основата нормативни актове на Министерство на образованието и науката или чрез усилията на Министерство на земеделието и храните.

Столово хранене

критерий за най-ниска ценаПредвид отбелязаните проблеми, фондация „За храната“ прави следните препоръки.

• Независимо от различната си роля или функция по отношение на програма „Безплатна училищна закуска“, „Безплатен училищен плод“, „Училищно мляко“, различните институции (МОН, МЗ, РСЗ) да изградят партньорски взаимоотношения и да си сътрудничат, за трансформирането на програмата в ефективна грижа за здравословното хранене на децата като право и ценност;
• Директорите на училища и ръководителите на другите разпоредители с бюджетни средства да отчита здравословното хранене на децата като право и ценност и да осъществяват контрол върху програмата и от тази гледна точка, не само от гледна точка на годната и евтина храна;
• Да се възстанови връзката между училището и родителите и да се подобри комуникацията по въпросите на пълноценното хранене;
• Обществените поръчки да залагат здравословното, разнообразно и пълноценно меню като критерий за избор на оператор на училищен стол;
• Операторите в училищните столове и детски градини да бъдат задължени да представят информация за хранителните стойности на съставеното от тях дневно меню с конкретно пропорционално съдържание на източника на въглехидрати: обособено на плодове и зеленчуци и отделно на зърнени храни. Така контролът при изпълнение на наредбите ще бъде реален и приложим, както от институциите, така и от самите родители.

В заключение бихме искали да отбележим, че дори и здравословното хранене да бъде разглеждано в икономически, социален или екологичен контекст, това, на което трябва да се обърне особено внимание е един приоритет – въздействието върху детското здраве.

Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г., приета в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето посочва „промоцията на здравословното хранене сред децата и учениците“ като една от мерките, които следва да бъдат предприети във връзка с изпълнение на стратегията. Съвсем наскоро, на 11 април 2018 Министерски съвет прие Национална програма за закрила на детето за 2018 г., чиито раздел втори акцентира върху „правото на детето на здравословен начин на живот“. Програмата очертава набор от дейности, планирани за 2018, които трябва да осигурят това право – популяризирането на здравословното хранене като ценност, гарантираща емоционално и физическо здраве на децата, обучение на специалисти от училища и детски заведения за провеждане на информационна и образователни дейности по здравословно хранене с деца и родители, провеждане на беседи с деца и родители с цел информиране за ползите и вредите от храната, обучение на медицински специалисти от здравните кабинети в училища от гр. София за изграждане на навици за здравословно хранене на учениците и други.

Фондация „За храната“ подкрепя усилията на институциите да осигурят правото на децата на здравословен живот и апелира да бъдат предприети реални и конкретни мерки от всички нас: родители, учители, готвачи и най-вече институции, за да има здрави и щастливи деца в България.

С целия текст на писмото може да се запознаете тук.
Получени отговори от:
Омбудсмана на Република България
Министерство на здравеопазването

 

Фондация „За храната“

 

 

Предложението се подкрепя от:

nmd logo
AR logo