Пандемия от детско затлъстяване
Според данни на Световната здравна организация, в България над 30% от децата на възраст между 6 и 18 години страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Това значително увеличава риска от развитие на метаболитен синдром, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания още в ранна възраст, като поставя основите за дългосрочни здравословни проблеми.
Затлъстяването е многофакторен проблем, който включва генетична предразположеност, ниска физическа активност и нездравословни хранителни навици. Важен допринасящ фактор е постоянната реклама на нездравословни храни, насочена към децата.
Как рекламите оформят хранителната култура и възприятията за храна на децата?
Рекламите оказват огромно влияние върху вкусовите предпочитания и хранителните навици на децата още от най-ранна възраст, формирайки дълготрайни поведенчески модели. Психологически и неврологични изследвания категорично показват, че малчуганите, често изложени на реклами за висококалорични, нискохранителни продукти, развиват предпочитания към тези храни и значително по-рядко избират здравословни опции. Гледането на тези реклами също така повишава желанието за нездравословни храни, дори когато децата не са гладни.
Чрез психологически стратегии, рекламите създават дълбоки асоциации между забавление, награда и консумация на храни, богати на захар и мазнини и пречат на възприемането на храната като източник на жизненоважни нутриенти за здраве и енергия.
Храната има физиологична и емоционална роля в живота ни, като осигурява енергия и удоволствие. Когато обаче акцентът пада основно върху емоционалния аспект и то от много ранна възраст, това може да доведе до хранителен дисбаланс и в по-дългосрочен план- до затлъстяване и повишен риск от хронични заболявания.
Анализ на вредите за здравето
Важно е да се подчертае, че храната не е строго „добра“ или „лоша“. Здравословната храна е богата на хранителни вещества и подкрепя организма, докато нездравословната е с по-ниска стойност, но не бива да се демонизира. При умерена консумация и в контекста на балансирано хранене, тя може да има роля в нашия живот без да вреди, стига тялото ни да получава постоянно всички хранителни вещества, от които се нуждае. Установяването на баланс е ключът към здравословни хранителни навици и добро здраве. Когато този баланс се наруши чрез прекомерната консумация на преработени храни, това може да доведе до здравни рискове като:
- Нарушен метаболизъм: Например, хронично високият прием на захар натоварва панкреаса, повишавайки риска от инсулинова резистентност и диабет
- Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания: Нездравословните мазнини допринасят за високи нива на холестерол, пречейки на оптималната работа на сърдечно-съдовата система.
- Дефицит на микроелементи: Изместването на полезните храни от менюто намалява приема на фибри, витамини и минерали, които са изклюително важни елементи за нашето здраве и функция.
Няколко категориите храни, които обикновено се рекламират с фокус към по-малките:
- Зърнени закуски с добавена захар: Те са често срещан избор за закуска или междинно хранене. Обикновено се рекламират като лесни и вкусни, но често съдържат големи количества добавени захари и малко хранителни вещества.
- Бързи храни като хамбургери, пици, сандвичи и пържени храни в близост до училища. Тези храни обикновено са с високо съдържание на наситени мазнини, сол и калории, като осигуряват малко полезни хранителни вещества.
- Сладкарски изделия и напитки, като бисквити, вафли, сладолед и безалкохолни напитки с високо съдържание на захар. Тези храни и напитки са често рекламирани с ярки опаковки и атрактивни образи, които привличат децата.
Съвет от диетолог: подбирайте и предоставяйте по-хранителни избори вкъщи. Например домашен сладолед с плодове или домашно приготвени енергийни бисквити от овесени ядки, фурми и ядки.
Въведение в новото законодателство във Великобритания от 2025 г. – стъпка към справянето с детското затлъстяване
Великобритания предприема важна стъпка в борбата срещу детското затлъстяване, като въвежда ново законодателство, което ограничава рекламите на нездравословни храни по телевизията и в онлайн платформите, които се излъчват преди 21:00 ч. Това решение е част от по-широките усилия на страната да се справи с нарастващите нива на затлъстяване сред децата.
Очаква се, че намаляването на рекламите за нездравословни храни ще доведе до значителен спад в консумацията на продукти, богати на захар, сол и наситени мазнини. В допълнение, ограничаването на рекламното влияние може да насърчи родителите да избират по-здравословни опции за хранене, без да бъдат подлагани на постоянен натиск от външни източници.
Дали само регулацията е достатъчна?
Въпреки че новото законодателство е важна стъпка, то не е достатъчно само по себе си за решаването на проблема с детското затлъстяване. Многофакторната природа на този проблем изисква съчетание от различни подходи.
В България е наложително да се инвестира повече в образователни инициативи, които да мотивират децата и техните семейства да водят по-здравословен начин на живот.
Проекти за здравословно хранене могат да включват дегустационни дни в училищата- за популяризиране на здравословни храни, уроци по готвене- за приготвяне на бързи, здравословни ястия, създаване на градини в училищните дворове за отглеждане на зеленчуци, които децата сами да засаждат и събират.
Многофакторният проблем изисква комплексно решение
Проблемът на детското затлъстяване изисква комплексен подход, включващ здравни политики, образователни програми и промени в социалните условия. Регулациите, насочени към ограничаване на рекламите на нездравословни храни за деца, могат да помогнат за справяне с проблема. Великобритания, с новите си мерки от 2025 г., ще бъде важен пример за други страни, включително България, и ще предостави полезни данни за ефективността на тези политики.
Автор: Екатерина Василева
Екатерина Василева е клиничен диетолог (HCPC) и сертифициран фитнес инструктор със силен фокус върху здравето на жените и фертилността. широк опит в клиничната диетология, тя работи в различни области, включително онкология, нефрология, неврология, хирургия, педиатрия, грижа за възрастни, диабет, автоимунни и сърдечни заболявания. Нейният индивидуален подход съчетава научно обосновани стратегии с персонализирана грижа, за да подобри здравето и качеството на живот на пациентите. Член е на Британската асоциация на диетолозите (BDA) и Европейското дружество по парентерално и ентерално хранене (ESPEN).
Източници:
- Световна здравна организация (СЗО). (2022). „Доклад за детското затлъстяване в Европа“. Наличен на: www.who.int.
- Boyland, E. J., & Halford, J. C. G. (2013). „Television advertising and branding: Effects on eating behaviour and food preferences in children.“ Appetite, 62, 236-241.
- Harris, J. L., Bargh, J. A., & Brownell, K. D. (2009). „Priming effects of television food advertising on eating behavior.“ Health Psychology, 28(4), 404-413.
- Международна организация за изследване на затлъстяването (IASO). (2017). „Влиянието на маркетинга върху детските хранителни навици“. Наличен на: www.worldobesity.org.
- Ofcom. (2021). „Restricting TV advertising of foods high in fat, sugar and salt to children: Policy guidelines“. Наличен на: www.ofcom.org.uk.
- Livingstone, S., & Smith, P. K. (2014). „Media influence on the food choices of children: A review of evidence.“ Journal of Communication, 64(4), 611-632.
- Aldridge, V., Dovey, T. M., & Halford, J. C. G. (2009). „The impact of television advertisements on children’s food choices: A systematic review.“ Obesity Reviews, 10(5), 376-386.
- Cambridge University Press. (2022). „Nutrition and obesity prevention in children: Evidence-based interventions.“ Наличен на: www.cambridge.org.
