Училищна храна в Швейцария

Училищна храна в Швейцария
Сподели

Представяме ви разказа на една българска майка, която отскоро живее в Швейцария и сподели с нас своите наблюдения относно храненето на децата в училище. Милена, благодарим 🙂

Автор: Милена Панайотова

От няколко месеца семейството ми живее в Швейцария и се запознахме отблизо с швейцарските училищни практики. Както почти всичко в Швейцария, отношението им към храненето на децата е 1) просто, 2) ефективно, 3) подчинено на правила и 4) с утвърдени традиции.

Какво е ZnüniБях чувала за  традиционната „кутия за храна” и тайно се радвах, че децата ще си носят закуска от къщи. Но не очаквах тази практика да е толкова ефективна в простотата си. Ще обясня по-подробно защо според мен Znüni box-a работи.

На първо място покрай училищата и детските градини няма лавки, будки или друг тип хранителни магазини (нито пък в самите училища). Най-близкото място, от където синът ни би могъл да си купи нещо за ядене, е една пекарна на около 10 минути от училището. Но дори и така, децата не носят пари в себе си. Това е второто – без джобни, ядеш това, което си си донесъл.

На трето място – всички (дори и учителите) си носят кутия с храна, от която ядат в междучасието. Градът, в който живеем, дава сравнително голяма свобода за това, какво може да съдържа кутията. Разбира се и тук не толерират пакетираните храни. Още на първия учебен ден децата се върнаха вкъщи с кратки брошури, които описваха какво може да съдържа кутията за храна. Децата в първи клас също получиха брошури, въпреки че се предполага, че от две години са в училищната система (задължителната предучилищна подготовка трае две години и там действат същите правила), но всеки повторен урок е добре научен урок.

Какво е Znüni?Стандартна (или базисна) закуска тук е пакет крекери или пълнозърнесто хлебче, животински протеин (разбира се в мини вариант), шепа сурови ядки и сезонен зеленчук или плод. Дъщеря ни държи да я изпращаме с ненарязана ябълка или портокал – в градината им има резачка и децата се тълпят около госпожата, за да им нареже плода (трик, който действа безотказно). Да, изключения има, но поне на моите деца им правят лошо впечатление – като зрънчо или вафли в кутиите на някои деца.  И в крайна сметка изборът на храна остава в семейството, а не е поверен на училищната лавка или рекламите по телевизията. А cool / toll при тях е да имаш някакъв екзотичен плод или ядки, които да споделиш с приятелите.

 

Трябва да направя още няколко уточнения:

  • Горният „режим” действа както в училище, така и в задължителната предучилищна/ детска градина, на която децата тръгват на 4 годишна възраст.
  • Обядът е вкъщи – пак за всички. Децата приключват сутрешните си занятия и се прибират да обядват вкъщи в 11:45 часа, което автоматично означава, че поне един възрастен трябва да ги чака с топъл обяд у дома. Два дни седмично децата имат уроци и следобед, но те продължават час и половина, за което време не им е нужна храна в училище.
  • Директните ми наблюдения са за дете в първи клас и дете във втора предучилищна група, както и за града, в който живеем. В по-горните класове може да има различия, но мисля, че така работещата схема няма защо да се променя. Със сигурност в други кантони (а и в други градове в нашия кантон) има други правила за съдържанието на кутията, но горните правила остават общовалидни в цяла Швейцария.
  • Децата възприеха много бързо този режим, дори му се радват – въпреки че още споменават „гадните” закуски и супи в българската детска градина. Все още не проявяват интерес сами да си приготвят кутията, но мисля че и този момент ще дойде. За сметка на това често си „пазаруват” неща за кутията през седмицата.
  • Подигравки обяснимо няма – все пак правилата са за всички.